Геодезистите ме викат „Хайде с нас на плажа!“ Е, как да пропусна?! Нали за това съм дошла в Антарктида - да видя и пробвам всичко. Нахлузвам пак шапката и ръкавиците. Слизаме на тумба до Българския плаж пред базата. Геодезистите работят по проект за картографиране и днес правят картографско заснемане на дъното в плитката част на залива, понеже отливът е открил голяма част от дънния релеф. На дълбокото използват хидрографска техника от лодката, а на сушата - квадрихоптерен дрон, но в плиткия участък се налага да правят измерванията ръчно. Въпросните замервания приличат най-вече на странен вуду-ритуал. Сцена от „Кин-дза-дза“. Или марсиански спорт. Има си участници и зрители, и фотографи. Всички до един са адски сериозни.

Боби (доц. д-р. инж. Борислав Александров от УАСГ) и Юри (гл. ас. Юри Цановски от УАСГ), облечени като средностатистически марсианци – с „Мустанги“ и всичко, вързани един за друг с осигурително въже газят бавно, сякаш ловят риба с копия в ледената супа и разнасят дълъг метален прът с монтиран на него тризъбец. Така де - Джи-Пи-Ес. Жоро (капитан Георги Михайлов от Топографската служба на Министерство на Отбраната, когото по-нататък ще наричаме Жоро, Капитана, Малкият хълм или с испанското му прозвище Ел Гранде, но никога Гошо, за да не го бъркаме с пингвина Гошо) ги следва от по сушата с дистанционен монитор и записва резултатите. Полковникът (полковник Петър Данчев, също от Топографската служба на МнО) фотографира геодезическия цирк. Сеирджиите висим на плажа и ги снимаме. Гледаме да не се пречкаме много пред камерата на Цвети (репортерът от БНТ Цветелина Атанасова, която снима документален филм). И се стараем да не се хилим. Поне не твърде много и само зад гърбовете на вуду-танцьорите.

Гледката е леко сюрреалистична, прилича повече на бутафорен киносеанс, отколкото на правене на наука - с всичкия лед, плаващ по водите като гъста млечна супа топчета, фантастичните форми на айсбергите в задния фон и абсурдните костюми на геодезистите понесли жезълоподобния уред в ритуален танц. Същински жреци на картографията. Но все пак, въпреки моите дълбоко невежи подигравки, измерванията си вървят и важна научна информация се трупа в електронната памет на преносимото устройство. Което не ми пречи да си се подхилквам на воля докато ми замръзнат напълно ушите и се сетя, че май си бях направила чай в кухнята.

Два пингвина също следват шантавата процесия и току накланят глави въпросително – чудят се тия двукраките окончателно ли изперкаха или това е любовен ритуал някакъв за намиране на партньор за гнездене. И що за партньор аджеба си намираш с подобно шоу? На тях явно не им е студено и могат да си зяпат комичното представление до довечера, ама аз се прибирам да си потърся чая и да се поразмразя.