Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.06.2016 09:14 - Българският плаж
Автор: southofreason Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1717 Коментари: 1 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Първото ми антарктическо утро е ясно, слънчево, ослепително и свежо като снежна топка в лицето. Слънцето е високо-високо, изгряло преди мно-о-ого часове, небето е бездънно, синьо и подлудяващо с летния си ентусиазъм, снегът блести празнично излъскан като сребърни прибори на масата на боговете. В Южния залив Антарктида демонстрира неочакван архитектурен плагиаризъм и интернационализъм – копие на Сидненската опера белее величествено до пирамидите на Гиза, в комплект с все сфинкса и още разнородна компания от наклонени кули, полуразрушени замъци, поразтопени скулптурни групи и друга синкаво-мраморна искряща хубосия. Фотоапаратите ги чака тежък ден види се.

Извадили сме голям късмет с времето – дългогодишните антарктици споделят, че такива ясни топли дни са изключителна рядкост. (Енциклопедиите твърдят, че са само 4 на година.) Не губим време и тръгваме на опознавателен маршрут по Българския бряг с групичката на геолозите. Двамата млади учени Гочо и Стефан, които са тук за първи път се запознават с местната геоложка обстановка. Водачи са ни лично проф. Христо Пимпирев и д-р. Камен Бонев. Светила в българската, антарктическата и световната геология. В такава подбрана академична среда се чувствам тотална невежа, но и съвсем като VIP персона.

Много скоро ми става ясно обаче, че съм тръгнала с неподходяща екипировка. Правя си умствена бележка друг път да не поемам наникъде без геоложки чук. За да имам с какво да почуквам и човъркам разнородния камънак, каквото явно е задължителното поведение по тия места, ако съдим по действията на нашите геолози. Не остава камък необърнат, неочукан и неизкоментиран. Събират проби и ми провеждат нагледен урок по геология. Показват ми трите основни вида скали – седиментни, магмени и метаморфни, великолепно изразени дайки, плутони, рудни жили, кристали пирит, кварцове, вулканична пемза, флуорит. Остров Ливингстън е геоложката Мека на Антарктика, тъй като има много непокрити от леда площи. Е, много според стандартите на Антарктида.

Денят е приказно красив и никой не може да устои на летния му чар. Нито дори професорите, докторите от Сорбоната, доцентите и главните асистенти. Ледникът Перуника кърви синьо мастило от дълбоките си цепнатини. Сияйната му синева конкурира празничното синьо на небесата. Айсбергите танцуват бавен валс в залива, със сложна хореография и пируети на забавен кадър. Топящият се ледник ромоли игриво с деликатни ручейчета и капчуци. Фризове от ледени висулки искрят и намигат на слънцето от високите козирки. Мързеливи тюлени се припичат блажено на каменния плаж, пингвини въртят любопитно човки над водата.

Професор Христо Пимпирев (който по-нататък в текста ще се появява все по-често с прякорите Вожда, Шефа, Христо, Професора, Пимпи и други производни на изброените) ни сочи ниски черни скали в дъното на Южния залив, току пред фронта на ледника, които илюстрират нагледно ефектите на глобалното затопляне. Разказва, че преди 5 години ледникът е бил много по-голям и скалното разкритие изглеждало като челото на покрит от леда нос. Кръстили го нос Алеко. Така и бил отбелязан на картите. Но бързото отстъпването на ледника разкрива впоследствие, че не са свързани със сушата и съответно се налага да ги преименуват на скали Алеко. Каменният плаж, по който се разхождаме днес също е бил непристъпен допреди няколко години – завзет от ледовете. Сега е нещо като българският Шанзелизе – място за ежедневни разходки и тегели по брега на залива. Ливингстънският булевард „Витоша“ или тукашната Морска градина.

Сядаме да починем на камъните край малко вътрешно заливче под ледника (също появило се наскоро и все още безименно), в което се е събрала гъста ледена супа. На такава прилича. И всички така й викат. А иначе е просто гъсто струпване на плаващи по водата парчета лед с разнородна големина. Постоянно пукане и пращене доминира тишината. Старият, пресован под тежестта на столетията лед се топи с разпукване и микровзривове на освободените древни мехурчета въздух. Съвсем като пукането на съчките в разпален огън. Ледена клада! Затварям очи и се вслушвам в пращенето на океанското бяло огнище. Силен тътен на топовни изстрели прогърмява всеки няколко минути от отсрещната страна на залива, където ледовете се сриват в океана. На малки порции, почти невидимо от толкова далеч, но след минута-две ни достигат вдигнатите от падането им вълни. Микро-цунамито, което залива скалите, изненадва пингвините, подскачащи несръчно по брега и ги принуждава да се гмурнат.

Внезапната висока вълна изхвърля с громолене ледени парчетии на камънака и ги оставя там да чакат прилива или да изтлеят на слънцето като безпомощни корабокрушенци на необитаем остров. Като медузи съхнещи на плажа. Мълчаливи ледени робинзоновци линеещи тихо и красиво под яркото немилостиво слънце.




Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

1. rosiela - Поздравления.
02.06.2016 10:01
Много ми хареса.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: southofreason
Категория: Лични дневници
Прочетен: 75663
Постинги: 29
Коментари: 7
Гласове: 32
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031