И така, от дума на дума, стигнахме най-после до айсбергите. Любимците на кинематографската и туристическата индустрии. Красавците на полярните морета. Антарктическите емигранти - неуморни пътешественици и търсачи на приключения из студените води на Арктика и Антарктика. Антихристите на „Титаниците“. Ледените скулптори на природата. Бучките лед в божествения коктейл на вселената. Дипломатическите посланици на Антарктида. Нейните героични пощенски гълъби и писма в бутилка, опитващи се да достигнат и донесат ледените съобщения на родината си до останалия, неантарктически свят.
Айсбергите се срещат в океана, но не са морски чеда. А, на сушата, където са родени, (доколкото ледниците минават за суша) не им викаме айсберги. (Малко като хората, които напускат родните си места – щом заминат започваме да им казваме емигранти, а като се заселят другаде, там пък стават имигранти, и така докато и те самите се объркат и вече не знаят какви са.) Те се откъртват с грохот и подобаваща драма (така де, скъсването на пъпната връв трябва да е драматично поне колкото сърцераздирателно изпращане на международно летище) от крайбрежните шелфове и ако времето позволява тръгват да пътешестват по широкия свят. Понеже са сладководни (по същество представляват пресован сняг) имат по-малка плътност от морския лед и морската вода, поради което плават доста добре. Стърчащата над океанската повърхност една десета (или там някъде, уточнявам, за да не се апострофираме с физиците) от обема им служи за платно. Другите девет десети пък, биват влачени от морските течения.
Видове айсберги
При откъсването си от ледника и изплаването на повърхността айсбергите придобиват форми, които само неукротимата фантазия на природата може да създаде. В най-общи лини, по външния си вид могат да бъдат групирани като обли (куполо-образни), островърхи (пирамидални) и табуларни, сиреч плоски (равни и бели, като покрити с колосани покривки гигантски маси, застлани за банкет на боговете). Продължаваме с двойнствените названия. И на мен вече ми омръзна и не ми е интересно, обаче такова е положението на нещата – в Антарктика всичко си има поне по две имена. Така че свиквайте и да не чувам повече мрънкане. Южната полярна зона на планетата не е място за мрънкачи и мърморковци.
Размерите им също са най-различни. От няколко метра до няколкостотин километра. С размерите на Сидненската опера или колкото целия Сидни. Гигантите са обикновено наблюдавани от орбитални спътници, движението им се регистрира, картографира и обявява за корабоплаването, и също така получават привилегията да си имат лични имена. Прословутият айсберг В-15, който доминираше световните новини през 2000-та година и засега държи рекорда за най-голям измерен и регистриран леден пътешественик, е бил с размерите на Ямайка (или Черна гора или половин Македония) – 300 на 40 километра.
Понякога айсбергите попадат в ледоходи и задръствания и не успяват да излязат от родния си залив с години. В море Рос и море Уедъл например, теченията въртят ледените късове в кръг, сякаш невидима ръка разбърква кубчета лед в гигантска чаша с добре охладена соленоводна напитка. В две чаши с добре охладени напитки. Или биват хванати и зазидани в паковия лед през зимата, и устремът им към свободата и пътешествията прекъснат.
Айсбергите, прекарали по-дълго време във водата имат много интересни, разнообразни и понякога опасни форми. Морските течения, вълните, слънцето и вятърът ги ваят и ерозират в причудливи скулптури, дворци, замъци и катедрали. Понякога ерозията премества центъра на тежеста им и ги преобръща. Или ги разчупва и срива. (Кога пред очите на късметлии туристи и видео-оператори, кога тайно, в усамотение, за забавление единствено на някой тюлен или кит, случили се наблизо.) Друг път ги превръща в примитивни противокорабни соръжения с дълги коварно стърчащи, скрити под водата ледени израстъци, подобаващо наричани „тарани“. Абе, общо взето стана ясно смятам, че айсбергите, макар и много красиви, не се радват на голяма популярност сред мореходците. Не защото последните не са естети, а защото красотата на плаващите ледени планини (точно това означава айсберг на немски) е коварна и опасна. Даже малките деца знаят за нерадостната съдба на „Титаник“.
Освен гигантски имаме и по-малки айсберги, наричани берги битс – с размери между каруца и къща. И други, по-малки - около метър - наричани гроулърс (от английската дума за ръмжа, дудна, мърморя) – издават постоянен звук като се отъркват о корпусите на корабите, подобен на сърдито мърморене. Е, добре де, принудена съм тук да си взема думите назад – оказва се, че в Антарктическия океан има място за, и има много мърморковци.
И накрая – айсбергите се различават също по цвят. От класическите снежно-бели, през сини (от глетчерен дълбоко пресован лед), та чак до бутилково зелени и розови. Последните дължат ярките си цветове на алги, обитаващи ледовете им. Има и много мръснички – с напрашена и зацапана от скални частици и вулканична пепел повърхност. Често цветните айсберги са на ивици от различно-оцветени слове, което ги превръща в огромни сюрреалистични плаващи късове мрамор.
Зелените айсберги са с цвят на зелени водорасли, именно защото са покрити с остатъци от водорасли, замръзнали в леда. Е, нали айсбергите бяха парчета от ледници, дошли от сушата? Какви са тия водорасли пък сега? Много добър коментар! Елементарно, Уотсън. Висящите от сушата ледени шелфове са натопени дълбоко под водата и при специални условия (наблюдавани предимно в Източна Антарктида) морска вода, богата на органични остатъци замръзва около пресноводния лед, обвивайки го с дебел слой зелен морски лед. И така създават още едно от безбройните чудеса на Антарктида – зелени айсберги. Освен за корабоплаването, айсбергите са опасни и за дънната екосистема на Антарктика, тъй като често разравят океанското дъно, в процеса на откъртване от ледниците. На бавнорастящите обитатели на студените антарктически води, с техния изключително бавен метаболизъм им отнема много години да се възстановят след подобна агресия.
Случва им се също да заседнат в плитчини. На такива им казваме „закотвени“ айсберги. Или да са изхвърлени на самотен бряг. Досущ ледени робинзон-крузоновци гледащи тъжно на север, натам, към пътешествията и свободата, топящи се бавно в компанията единствено на незаинтересовани пингвини и мързеливо изтягащи се тюлени. Ех, и айсберг да си не е леко на тоя свят!
