Трябва да си призная, че допреди да се забъркам в тази антарктическата авантюра всичките ми познания за твърдото агрегатно състояние на водата се свеждаха до дългогодишни, задълбочени и много проникновени наблюдения над свойствата и поведението на бучки лед в стъклена чаша (обикновено в компанията на течност различна от вода), и няколко по-спорадични и по-повърхностни (предвид природата им), но не по-малко проникновени близки срещи от трети вид (включващи физически контакт) с поледени улични повърхности – разбирай (обикновено болезенено) изтърсване по задник. За другите форми на лед и ледени структури не само, че не бях чувала, ами и в най-развинтените си фантазии не бях изобщо допускала, че съществуват. Видовете лед за мен се свеждаха до две категории: полезен (който намираш в чашата си) и вреден – всичкият останал лед във вселената (уличните поледици в това число). В моите наивни представи на градско чедо от умерения климатичен пояс морската вода не само, че не замръзваше, ами даже се използваше за размразява на преждеспоменатите поледени улици.
Така. Изяснихме си ситуацията смятам. Невежество и свещена простота. Сега да прескочим за малко в Долната земя, леденият ад, антарктическата зона, раят на глациолозите и ледолюбителите, домът на пингвините, студовете и фъртуните. В тази паралелна вселена не само че има много лед, ами той се предлага в такова изобилие и разнообразие, че на мен мигом ми замръзват пръстите, носа и батериите на фотоапарата, плюс, че ми прилошава от страх само като си помисля.
И понеже няма нищо по-ентусиазирано на този свят от игнорентин, току-що научил нещо (пази Боже сляпо да прогледа, както е казал народът) вече просто нямам търпение да ви осветля в някои основни положения на ледологията. (Тук е особено подходящ момент да си сипете нещо в чаша с бучки лед, преди да се гмурнем дълбоко в смразяващата тематика.)
Видове лед
Ледът в океана (тук ще се фокусираме предимно върху Южния океан) е най-общо два вида според замръзналата вода – пресноводен и соленоводен (т.е. морски). Какъв пресноводен лед в суперсоления Антарктически океан, бе? – веднагически ме изхваща тук в непоследователност ерудираният читател. Ами, да – океанът наистина е солен като селска туршия, но приказно красивите айсберги, които се откъсват от огромните ледени шелфове, както и по-дребно натрошеният лед, който ледниците на Антарктида изсипват бавно, но неспирно в океана, се образуват от дълбокопресован хилядолетен сняг, който на свой ред идва от небето и съответно е сладък (не че е подсладен, ами в смисъл че не е солен – сладководен е). А, на въпроса „Замръзва ли морската вода?“ – естествено, че замръзва! - според солеността си между минус 1.5 и минус 1.9 градуса по Целзий. В Антарктическия океан – някъде около минус 1.8. И ако си мислите, че двата вида лед се различават само на вкус, много даже се лъжете. Имат съвсем различни физични свойства, характеристики, произход, поведение и названия съответно.
Значи, това което не е сняг, айсберги и други форми на надробени ледници в океана е морски лед. Той покрива 7 процента от повърхността на планетата и за разлика от леда във фризера ми, който просто се образува и топи, морският лед подложен на комбинираното влияние на ветрове, течения, температурни промени, сблъсъци и прочее разнообразни фактори, за някои от които никога няма да се сетите (кориолисовото ускорение например) има много по-сложен и засукан цикъл на увеличаване и намаляване, включващ различни фази на деформации и трансформации.
Основно ледът в океана се дели на такъв, който е закрепен към неподвижни елементи на пейзажа (например брегове) и свободно плацикаш се, плаващ. Първият се нарича фаст (от английски), но не защото е бърз, а защото е закрепен – фастънд или припай (от руски). А вторият - паков или дрейфащ.
Неподвижен, закрепен за брега, фаст лед, който е с височина повече от 2 метра над морското равнище се нариша шелфов. От английската дума за рафт, етажерка – той се издава навътре в океана с метри, или стотици километри подобно на огромен, ослепително бял, мега-рафт, окачен на континенталния бряг с непонятна за хората цел. (Пингвините и тюлените си имат своя теория по въпроса – без съмнение тези грандиозни рафтове са създадени специално за тях, да се аранжират в живописни групи и поединично върху бялото им съвършенство за всеобща естетическа наслада. А косатките например се явяват големи ценители на това висше шелфово изкуство, и все се навъртат наоколо да се наслаждават, пък и да похапват, когато им падне сгода.)
Паков лед
Около континента през полярната зима се образуват плътно споени ледени полета - паков лед. Благодарение на здраво срастналият се и експанзивно разрастващ се във всички посоки компактен морски лед Антарктида удвоява размера си през зимата. И става абсолютно недостъпна за плавателни средства (освен ако не са ледоразбивачи). През лятото ледът обграждащ континента от всички страни се разтопява, раздробява и става ледоход. После замръзва отново. През краткото антарктическо лято леденият обръч е широк около 200 километра и се разчупва в значителна степен (през февруари площта на паковия лед е 6 млн. квадратни километра). През зимата обаче широчината му достига 1000 километра (през септември паковият лед заема 24 млн. квадратни километра площ) и поясът е почти напълно затворен). Гледана от космоса Антарктида удвоява площта си през зимата и се свива през лятото. Пулсира и се разтяга през сезоните. Като медуза, която отваря и затваря шапката си. Бавно, мързеливо, веднъж годишно. Затова и не се придвижва много бързо.
Понеже в домашни условия ние обикновено се вълнуваме предимно от двете ясно определени агрегатни състояния на водата – течно и твърдо, си имаме думи за тях, но междинните фази си остават повече или по-малко безименни. (Почти замръзнал, полу- заледен, а-ха да замръзне не са всъщност ясно дефинирани състояния.) В антарктически води обаче те внезапно придобиват извънредна важност за моряците и учените, така че отвъд 60-тия паралел речниковият състав на всички езици се увеличава драматично. Също като в онзи изтъркан пример за ескимосите, които (май) имали 500 думи за сняг. Първата фаза на превръщането на водата в лед преминава през иглени кристали, тънки ледени пластинки и ледена ципа от „мазен“ лед, докато стигне до любимият ми „палачинков“ лед. Казват му така, защото от търкането и блъскането една в друга ледените корички придобиват неправилна кръгла форма с повдигнати нагоре краища. Всъщност приличат много на листата на онези гигантски водни лилии в езерото Виктория. После имаме „млад“ лед, който първо е „сив“, после „сиво-бял“ и постепенно натрупва дебелина и зрялост, докато стане едногодишен. Това е горе-долу очакваната продължителност на живота на антарктическия лед, който рядко достига до дълбока старост – две и три години. Средната дебелина на леда през годината е от един до три метра. И паковият лед постоянно се движи от запад на изток с всичко живо и неживо, което се намира върху или отстрани на плаващите късове лед. (Циркумполярното или Западноветрово течение е виновникът тука. То обикаля неспирно в кръг около континента като антарктическо куче, което си гони опашката.)
И като си говорим за езиково разнообразие и речников състав: освен за лед, по тия краища на света си имаме също и много думи за деформации и счупвания на леда. Например сблъсъците на масивни ледени полета от паков лед причиняват образуването на хълмове от живописно натрошени и натрупани един връз друг ледени блокове - тороси. (Които всяват ужас у капитаните ан антарктически плавателни съдове.) А през краткотрайното южно лято ледените полета се напукват и се откриват протоци и канали, по които корабите достигат до континенталната суша. Световно възприета за тях е попреиначената руска дума полиня.
