Южният океан, наричан също (Познайте как?) Антарктически, е единственият океан на нашата планета (не че знам за големи водни басейни по други планети, ама в случай че скоро открият такива), който заобикаля някой континент от всички страни. Останалите океани са все сбутани между континентите, а нашичкият си се шири навред околовръст Антарктида.
Поради тази причина той е също така най-бурният, най-ветровитият, най-свирепият, най-студеният, с най-големите вълни и най-ужасовсяващият в душите на мореплавателите в света. (Това последното го твърдя от личен опит.) Ветроходците го делят на три пръстеноподобни зони, според силата на ветровете му – Ревящите четийрсет, Бесните петдесет и Пищящите шейсет. (съответно за 40-ят, 50-ят и 60-ят южен паралел). Някои късметлии пътници стават свидетели на изключително рядкото (и все още необяснено от науката) явление кротък Дрейк или още наричан Езерото Дрейк. Останалите си плащат надлежно Дрейкски данък (плаща се в натура със съдържимото на стомаха – обикновено в хартиени кесийки или през борда на кораба) и преживяват прочутото Дрейк-раздрусване. (Не, не е танц. Ех, де да беше!) Пътниците на корабите, прекосяващи протока биват предупреждавани да внимават да не падат зад борда, защото средната продължителност на човешкия живот във водите на Антарктическия океан е изчислена на около 5 минути – крайно недостатъчни за организиране на спасителна акция.
Южният океан е четвърти по големина (от общо пет океана), което го прави по-голям само от Северния ледовит океан. Освен другите си „най-“ титли, държи и тази за най-млад. Не защото протокът Дрейк се е отворил наскоро (не само затова), а защото световната географска учена общественост се е споразумяла окончателно за броя на световните океани, и започнала да го отбелязва по картите едва от 2000-та година насам. Ей, не е лесен живота на учителите по география значи! Не им стигат постоянните реформи в учебната система, ами и океаните току се преподредят и полуостровите се преименуват. Аз като ходех на училище например (и държа да отбележа си четях прилежно уроците по география), такъв океан нямаше. Ама то пък, по онова време и планетите в Слънчевата система бяха 9, а сега май вече никой не знае колко станаха. Но, да не се отплесваме в носталгии по доброто старо време, когато светът беше плосък, всичко беше логично и квантовата механика беше най-страшното в целия учебен материал. За да се появи Южният Антарктически океан на картата на вече доста подробно картографирана планета е трябвало нещо друго да се пожертва и сбута – глобусът не е станал по-голям, за да побере новичкия ни океан – така че за допълнително объркване седем морета (включително вече споменатите Уедъл и Рос) са включени във водния басейн на най-южния и най-младия океан на Земята.
Южен полярен фронт
Къде точно свършва Южният и започват другите океани – Атлантически, Тихи и Индийски е малко трудно да се дефинира, учените още спорят. Но като че ли преобладава мнението, че Антарктическата конвергенция (наричана още Южен полярен фронт) може да се смята за такава официална граница. Това е зоната, където по-студените и по-солени антарктични води от юг се срещат с по-топлите северни води (3 градуса по Целзий може да не ви звучи като голяма разлика, обаче я питайте планктона да ви каже колко е съществена), при което рязко се променят характеристиките на морската вода, флората и фауната.
Антарктическата конвергенция е широка около 40-50 километра и е обикновено отбелязана на картите като плавно кривяща се линия близо до 55-тия паралел. Сякаш малко дете се е опитало да огради Антарктида с кръгче, но неумелата ръчичка нарисувала по-скоро крив овал. И ако си мислите, че това е още една от онези абстрактни линии на глобуса, като Екватора или Тропика на Козирога да речем, дето уж всички знаем, че съществуват, ама всъщност няма как да забележиш, ако си ги настъпал или прекосил случайно, защото не са истински в никой смисъл на думата, то тук много грешите. Антарктическата конвергенция си е съвсем реална и е открита, измерена и описана за първи път от британския астроном Едмънд Халей през 1700 година – видял я е с телескоп, докато търсел Халеевата комета. Добре де, майтапя се за телескопа, но останалото е истина. Съществените температурни разлики – не само на водата, но и на атмосферата причиняват пословични мъгли и естествено – бури.
Освен всичко друго Южният океан е и дом на най-голямото океанско течение на планетата – Антарктическото циркумполярно течение. Околополярно сиреч. Казва се също и Западноветрово течение. (Всичко в тая Антарктика има поне по две-три имена, и на мен вече взе да ми омръзва, честно!) Върти се в кръг от запад на изток с не много висока скорост – има-няма 1 километър в час, но носи със себе си повече вода отколкото всички реки на света взети заедно. И умножени по 150!
Освен за планктона и моряците, въпросният Южен полярен фронт има изключително важно значение и за целия континент Антарктида, понеже благодарение на така формираната естествена бариера Антарктика остава изолирана от света и неговия по-мек, обитаем климат. Което я прави толкова различна, уникална и направо неземна.
Субантарктически острови
Океанът на север от Антарктическата конвергенция се нарича Субантарктика. Нещо като не-съвсем-Антарктика. Почти-Антарктика. Неистинска Антарктика. Абе, суб. А островите в субантарктичната зона се наричат ... Добре, познахте от първи опит -субантарктически. Характерни за тях са умереният студ, високата влажност, изобилието на валежи, плътната облачна покривка, честите бури и слабите температурни колебания през сезоните и през деня. Поради по-мекия си климат са дом на многобройни и многолюдни колонии птици, тюлени и пингвини. И поради това, че са по-достъпни са станали лесна жертва на тюленолова и агресивни привнесени видове.
Огромното и често забравяно значение на субантарктическите острови (защото са толкова отдалечени, малки, рядко посещавани от хора и суб) може да се илюстрира със следния пример: на само една френска островна група – Крозе - гнезди най-голямата общност от морски птици в света. Няколко милиона екземпляра от 32 вида, от които само пингвините са 2,5 милиона.
А примерите за опустошителната човешка намеса в тези крехки екологични райони са потресаващи. На австралийския остров Макуори още през 19-ти век е напълно изтребена колония от над 80 000 тюлена. Днес дори не се знае от какъв вид са били. А донесените от хората зайци, мишки и котки са се размножили неимоверно и са променили до неузнаваемост местната фауна. А на остров Кергелен само две котки са създали потомство и впоследствие размножили до невероятната бройка от около 12 000 понастоящем, въпреки дългогодишните опити за контролиране на популацията им. Учените са пресметнали че през 1977-ма година един милион птици (предимно подземно гнездящият буревестник и кергеленската патица) са станали жертва на 3500 котки. На някои острови са привнесени и други животни като овце, муфлони, елени и сладководни риби. А, често на освободените от местните птици територии са се настанили други мигрирали видове. Променена е до неузнаваемост и флората поради навлизането на донесени от хората плевели и треви. Много уникални субантарктически видове са застрашени от изчезване, унищожени от свръхопасването от зайци и други европейски тревопасни.
Но, понеже не са в Антарктида тези острови и води, и техните обитатели не са под юрисдикцията на Антарктическия договор и съответно не са защитени от строгите му клаузи за опазване на околната среда.
Острови фантоми
Южният океан е известен и с множеството си непотвърдени, изчезнали или принципно несъществуващи острови-фантоми. По грешка описвани, кръщавани, понякога даже съвсем съзнателно измисляни (по най-различни причини) и картографирани през вековете, но впоследствие непотвърдени и загубени (някои са потънали). Въпреки това, поради опасностите, които биха могли да крият за навигацията много от тях са просъществували на официалните географски карти почти до съвременността. Обвеяни в легенди и догадки. Разбира се в днешно време сателитните наблюдения елиминират напълно неяснотите и съмненията, и чисто и просто изтриват фантомите от морските карти завинаги. А, заедно с тях и последните остатъци от романтиката на Големите географски открития.
Романтиката е сега в компютрите ... и в сателитите...
