„С трудните проблеми се справям веднага. За невъзможните ми трябва малко време, за да ги реша” Фритьоф Нансен

Фритьоф Нансен е най-великият полярен изследовател на всички времена, вдъхновявал и напътствал цяло поколение млади арктически и антарктически пионери. Макар, че той самият никога не поема на юг, всички, които прекосяват Южния полярен кръг са се учили от него. Той дава на Амундсен легендарния си кораб „Фрам“. Той е не пети, а първи във Великата четворка на антарктическата Героична епоха. Най-великият и най-достоен син на Норвегия. Е, Амундсен е безспорно също много известен и много обичан, но дори неговата световна популярност и триумф тънат в сянката на откривателя и хуманиста Фритьоф Нансен. Човекът, превърнал се още приживе в легенда. Най-съвършеният, ненадминат, неопетнен герой от плът и кръв. Жив човек, превърнал себе си и живота си в олицетворение на идеалите на модерния свят – пръв сред първите в спортните постижения, научните изследвания, географските открития, международната политика, дипломацията и хуманитаризма. Нансен оставя стъписващо по мащабите си духовно, научно и политическо наследство, и вдъхновяващ пример за много поколения.

Ще си позволя тук едно малко отклонение от южните ни антарктически теми, за да се върна на родна земя: В центъра на София има улица „Фритьоф Нансен”. Малцина обаче знаят защо. Не, не е заради славата му на полярен изследовател и откривател. Защото улица „Руал Амундсен“ или „Роберт Фалкон Скот“ например няма. Нито в София, нито другаде (ако може да се вярва на Гугъл картата). Именувана е на носителя на Нобелова награда за мир в знак на признателност от българския народ.

Благодарение на Нансен хиляди български бежанци от Западна Тракия успяват да стигнат до България през 1922 година след Гръцко-турската война. По това време Фритьоф Нансен е върховен комисар за бежанците на Обществото на народите. Идвал е два пъти в София и се е срещал лично с цар Борис по време на работата си по бежанския проблем. Той измисля специален документ, даващ право на преминаване през границите за хората без паспорти. Благодарение на т. нар. Нансенов паспорт българите останали извън границите на страната се прибират, милиони руснаци и арменци успяват да се спасят от репресии, и хиляди пленници се завръщат в родината си след края на Първата световна война. За тази си дейност дипломатът получава Нобелова награда за мир през същата тази 1922 г. (Значителната парична сума, която идва с наградата той използва за хуманитарна дейност в борба с глада в Украйна.) Създаването на паспорта е революционно решение за времето си. Фактът, че този документ се използва за придвижване на бежанците и до ден-днешен, демонстрира значението на нововъведението на Нансен.

Това не е единственото му останало в употреба и до днес изобретение. В Аркика и Антарктика все още се ползва така наречената „дълга“ или „нансенова“ шейна по негов дизайн, в цял свят планинарите и полярниците се предпазват от измръзване като прилагат метода на многопластовото облекло, въведен пак от Нансен; все още се ползват изобретените от него поялрни котлони за готвене и дори дизайна на полярната му палатка е все още непроменен. Корабът „Фрам“ , построен по негова идея и дизайн, покорява и двете полярни зони на планетата ни. Басирам се, че с малко модификации би могъл да стигне и до Луната, даже и до Марс. (Особено ако Нансен прави модификациите.)

Но да се върнем на биографията на великия мъж.

Лауреатът на Нобелова награда за мир, дипломат, общественик, изследовател, естествоизпитател и доктор на науките Фритьоф Нансен изглежда на черно-белите си портрети досущ като викингски мореплавател - висок, рус, с дълго тясно лице и пронизващ поглед. Роден в Християния (днешно Осло), в края на 19-ти век насред надигащия се културен разцвет и национален подем за независимост на Новергия. Синът на преуспяващ адвокат с прогресивни виждания се превръща във флагман и звезда на романтичното движение за разбуждане на националнате гордост и самочувствие на сънародниците си. Великолепен скиор от детска възраст (качва се на ски още две годишен, а на десет почти си троши врата при скок), печели многократно национални ски турнири и впоследствие чрез книгите и обществената си дейност ще превърне ски-спортовете, и спортуването изобщо в модно занимание за младите хора на Норвегия и Европа, и на целия 20-ти век. (Дотогава спортът се смятал за снобизъм и не се препоръчвал, нито практикувал особено активно или масово. По примера на Нансен в цяла Европа се откриват и с десетилетия функционират т. нар. Нансенови клубове за зимни спорове.) 18-годишният Фритьоф Нансен чупи световния рекорд за ски бягане на 1 миля, следващата година става норвежки шампион по крос кънтри, а после прави това още 11 пъти.

Има много хора, чиито велики постижения и биографии свършват тук, със световната шампионска титла, невероятни спортни постижения и слава. Фритьов Нансен обаче, едва започва кариерата си на световна знаменитост.

Като истински ренесансов мъж след завършване на гимназия сериозно се двоуми и разкъсва емоционално между двете си големи страсти - рисуването и науката. В крайна сметка постъпва отговорно (предполагам за огромно облекчение на родителите си) и избира зоологията за своя специалност, защото предполага (съвсем основателно), че тя ще включва работа на открито, сред природата, която той така много обича. И разбира се е абсолютно прав. Специалността му го отвежда на четиримесечна студентска практика сред ледовете, на борда на тюленоловен кораб. Това пътуване на впечатлителната възраст от 20 години, по негови собствени признания, ще промени завинаги живота му. След завръщането си от Северния ледовит океан Фритьоф се захваща с научни занимания - завършва университет, работи в музея по биология в Берген, в университета в Парма, на първата европейска морска биологическа станция в Неапол, получава златен медал от Кралската академия на науките за работата си по клетъчния строеж на нервната тъкан и се сдобива с докторска степен. Вече сериозно си мисля, че в негово лице светът е загубил един норвежки Микеланжело или Леонардо. Ако всичката тази енергия и креативност бяха вложени в изобразителното изкуство, какво ли щеше да е европейското ни културно наследство днес? И кой ли (и дали изобщо) щеше да покори Южния полюс?

Златния си медал новоизпеченият доктор на биологичните науки разменил за бронзов дубликат, а с парите от разликата в стойността закупил екипировка за експедицията си за прекосяване на Гренландия. Която целият разумен еснафски и научен световен елит мигом обявили за лудост и самоубийство. Е, добре де, лудост може и да е било - никой дотогава не бил опитвал и се смятало за принципно невъзможно да се прекоси огромното замръзнало гренландско плато от източния до западния бряг, но чак до самоубийство не се стигнало и всички 6 участници в експедицията успяват да се завърнат живи, окъпани в почести в родината си. В гладната за национални герои и примери за подражание Норвегия младият, атлетичен, образован, надарен с ораторски качества Нансен се превръща в истинска медийна сензация. Получава професорско място в университета на Християния (така де, Осло) и започва да пише книги. Обаче градският живот не го блазни особено. Вече крои планове за още по-рискована и дори по-революционно значителна в световен исторически мащаб експедиция. За покоряване на Северния полюс!

Значи, да не забравяме, че още сме в края на 19-ти век - великите географски открития са повече или по-малко направени, човекът вече е овладял машините и с тяхна помощ покорява природните стихии, но никой от полюсите не е дори видян от човеци. И двете ледени шапки на планетата са все така мистериозни и легендарни като в средните векове. Е, северната по-малко, защото там наоколо отдавна има хора, и кораби кръстосват из Северния ледовит океан, но все пак - на самия Северен полюс още никой не е бил и дори не се знае какво има там. Океан ли е, или суша, колко точно е студено, какво аджеба показва компаса и други такива извънредно важни научни въпроси си стоят без отговор. Разбира се, опити да се достигне до най-северната точка на планетата са правени. Не един. Но засега все неуспешни. И често с трагични резултати. Проблемът произтича предимно от факта, че океанът потрошава в безмилостната си ледена прегръдка плавателните съдове, дръзнали да стигнат твърде далеч на север. Смелите им капитани и екипажи остават изолирани, без транспорт, провизии и комуникации насред ледена пустиня, която не прощава никому. Ситуацията изглежда доста безнадеждна.

Обаче Фритьоф има различен, крайно оригинален план. При прекосяването на Гренландия е видял останки от кораба на неуспешна американска експедиция, потънал край Новосибирск, изхвърлени на западния Гренландски бряг. Което му позволява да развие хипотезата си за силно източно-западно течение, което започва от Сибир и стига до Гренландия, прекосявайки Северния полюс. За да стигне до полюса Нансен не смята да се опитва като другите кандидати-северно-полюсо-покорители да плава в още незаледените цепнатини между ледовете, а ще остави преднамерено кораба си да замръзне на точно избрано място и ще позволи на течението само да го пренесе до Северния полюс. Единственото, което му трябва за целта е много здрав кораб, който да устои на зверското налягане на ледовете и да служи за подслон на екипажа, през дългата тъмна полярна зима (или няколко зими), докато издрейфуват до полюса и после до Гренландия. Така се ражда "Фрам" („Напред“), най-якият дървен кораб в историята на мореплаването.

Колко много го критикували (Пак!) учените и многознайковците от британското Кралско научно дружество, медиите и принципно цялата зряла разумна световна общественост няма дори да споменавам. Важното е, че норвежките политици разпознали в смелия план възможност за реабилитация на националната гордост и Норвежкото географско дружество подкрепило безумното начинание финансово и морално. Парите не стигнали доникъде де, наложило да търсят частни спонсори и дори подписка и волни пожертвувания от населението.

И изобщо това ще се превърне в лайтмотив за всички полярни изследователи от Героичната епоха – повечето покорители на Антарктида ще прекарат остатъка от живота си в изплащане на дългове, натрупани покрай организирането на експедициите си. Може би това е друга неотменима характеристика на героизма. Не само титаничната битка на човека с най-свирепите аспекти на природата, без адекватна технология и познание за врага, но и нескончаемата битка на великите личности за промяна на обществените нагласи, за спечелване подкрепата на народа, за отказване от статуквото и прелистване на нова страница.

По онова време Норвегия е най-бедната държава в Европа, чиито жители масово гладуват и напускат родината си с десетки и стотици хиляди. Но събират дарения за експедицията на Нансен. Насред неописуемата икономическа, политическа, културна и морална криза, тази миниатюрна северна нацийка се амбицира да покаже на света и на себе си, че норвежците са специални хора, достойни наследници на великите си викингски предци. Кандидатите-доброволци за участие в зле платеното, невероятно опасно приключение, с крайно съмнителен изход и гарантирани нечовешки изпитания и страдания са повече от 600. От тях Нансен избира 12 и с провизии за 5 години "Фрам" потегля през лятото на 1893-та в посока към Новосибирск.

Експедицията се проточва. Замръзналият в леда „Фрам“ дрейфува близо до полюса, но става ясно, че няма да го достигне. Около година и половина след началото на експедицията гъвкавият изобретателен ум на Нансен решава, че е време да промени плана и да продължи към полюса с кучешки впряг и на ски. През март 1895 година потегля с придружител и апаратура за научни измервания, но случват изключителни тежки атмосферни условия, температури под минус 40 градуса, постепенно движението им се забавя, храната намалява, компасите се развалят и те се оказват сред „истински хаос от ледени блокове, прострени до хоризонта”. Невероятно смелият, но и невероятно разумен пътешественик, пише в дневника си: „Все повече се убеждавам, че трябва да се върнем, преди времето ни да изтече”. Макар, че не достигат полюса, все пак са единствените хора някога стъпвали отвъд 86-ят градус северна ширина. Пътят обратно е изпълнен с множество опасности. Пропадат в леда, нападнати са от бяла мечка, не достига храна за кучетата, затова убиват някои, за да изхранят останалите. Така след четири месечен преход достигат до незамръзнала вода, откъдето се придвижват по-бързо на юг с канута. После все пак им се налага да презимуват още веднъж, в ледено иглу и да продължат напролет, макар и вече с много малки шансове за спасение.

Цялата експедиция е толкова драматична, всички участници се държат така достойно и героично, и преживяват такива нечувани и невероятни приключения, че е престъпление да се опитвам да я преразказвам тук набързо. Който се интересува, може да намери книгите на Нансен - издавани са многократно на всякакви езици и в продължение на десетилетия са били световни бестселъри. (На български книгата му за това пътуване е превеждана и издавана двукратно: „Фрам – през полярното море“ през 1970 и под заглавие „На северния полюс“ още през 1898.) Но в крайна сметка, след неописуеми преживявания и немислими щастливи случайности (Каква е вероятността двама изследователи, поели на пешеходна експедиция към Северния полюс, тъй като нарочно оставеният им на дрейф в ледовете кораб подминава целта си, да срещнат случайно единствените други живи хора (английска полярна експедиция) в необитаемата ледена пустиня?! Нещо подобно на шансовете на изгубен в космоса астронавт да падне невредим на Марс и да срещне там други хора. Обаче – факт!) три години след началото на експедицята Фритьоф Нансен и Ялмар Юхансен пристигат живи и здрави в Норвегия само седмица преди триумфалното завръщане на щастливо издрейфувалия и измъкнал се от прегръдката на ледовете "Фрам".

Триумфът е невероятен! Теорията на Нансен за западното течение е потвърдена, експедицията събира тонове научни факти за района на Северния полюс и макар, че никой от участниците не го достига, все пак вече се знае, че Северният полюс е покрит с океан. Норвежката национална гордост и самочувствие не знаят граници. Ако Нансен е бил и преди национален герой, сега става световна медийна звезда. А "Фрам" ще бъде с години най-известният кораб в света. (На практика до потъването на "Титаник". ) Кораб-легенда. Музеят „Фрам“ и до ден днешен е най-посещаваният в цяла Норвегия. (Даже аз ходих, нищо че живея в Южното полукълбо. И преживяването си струваше всичките хиялди прекосени километри.)

Фритьоф Нансен изнася лекции, пише книги, занимава се с океанология (тогава още съвсем млада наука), пътува, става посланик на Норвегия във Великобритания, после и в Съединените щати, работи в Лигата на нациите, занимава се с проблемите на бежанците, създава комитет за подпомагане на гладуващите в Поволжието, получава почести и звания, и Нобелова награда за мир. Обаче, да не си помислите, че е престанал да крои планове за дръзки походи сред ледовете. Нищо подобно! Вече планира експедиция до Антарктида и покоряване на Южния полюс.

Е, плановете на хората, дори на най-великите и целеустремените, понякога се объркват. Лични житейски драми се намесват (съпругата на Нансен се разболява тежко и впоследствие умира) и когато Амундсен (без да подозира, че Нансен има свои планове за покоряване на Южния полюс) се обръща към него с молба за помощ Фритьоф отново се доказва като човек с изключително високи морални качества - прави най-голямата лична жертва в историята на полярните изследвания. Дава път на младите. Жертва личните си амбиции, голямата си мечта в полза на националните идеали, преценявайки, че в ролята на национален герой носи отговорност към народа си, че всяка негова постъпка е пример за подражание. С болка, но без колебание Нансен дава кораба си „Фрам“ на Амундсен.