Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.12.2015 07:01 - Континентът с най-кратката история в света
Автор: southofreason Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1497 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 11.12.2015 07:08

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Съществуването на Антарктида, за разлика от всеки друг континент, е било предсказано дълго преди тя наистина да е открита. Древните гърци били убедени в съществуването на Terra Australis - голям континент в далечният юг на земното кълбо съществуващ като "противовес" на северните Европейски и Азиатски земи още от дълбока древност. Документирано - от времето на Птолемей (I-ви век от н.е.), който в прословутия си труд „География“ внушавал идеята за симетрия на цялата позната суша. (Която идея не е негова, а още по-стара, на Аристотел, който не се съмнявал изобщо, че земята е кръгла, но се тревожел, че ако нищо не уравновесява тежките северни континентални маси, те ще преобърнат света. Горкичкият, добре, че не е знаел за кривата ни планетна ротационна ос и и колко килнат и небалансиран е всъщност светът!)

Александрийският грък имал такъв невероятен авторитет, че картите му се използвали с векове, чак до времето на Великите географски окрития. И трябва тук да призная, че излъгах по-рано, като твърдях, че всичко в Антарктида си има поне по две имена, защото като всяко правило и това си има едно голямо, очеизвадно изключение – самият континент Антарктида. Не само че се казва така и само така на всички езици, но и се е сдобил с името си хилядолетия преди изобщо да е бил открит.

За да не се изкуши никой да го прекръсти, името трябва да му пасва много добре, нали? Като прякор, който просто ти залепва. Антарктида идва от гръцката дума Антарктос т.е. „Анти-мечешки“. И там наистина няма мечки! Гледай ги ти гърците! Нищо чудно, че се вихрят милион теории за световни конспирации, извънземни цивилизации, Атлантиди и прочие. Как иначе би могъл Птолемей да знае, че Антарктида не само съществува, ами и е единственият континент без мечки?! За да прикрие конспирацията и да не издаде истинския си източник на информация, древният грък ни забаламосва със следната етимология на името: северната полярната зона се намира точно под съзвездието Мечка – и Голямата мечка и Малката мечка са все там – и затова ще го наречем Арктика от гръцката дума за мечка „Арктос“, а противоположният южен континент ще се казва естествено Анти-Арктика. Сиреч Анти-мечка. Което на свой ред решава веднъж и завинаги казуса: „Белите мечки ядат ли пингвини?“

Древногръцкият пример бил следван старателно близо 2000 години и изображенията на огромна южна земя били често срещани в картите от средновековието, например на турския картограф Пири Рейс от ранния 16-ти век. Дори в късния 17-ти век, след като изследователите открили, че Южна Америка и Австралия не са част от измислената южна земя "Антарктика", географите продължавали да вярват, че континентът е много по-голям отколкото действителния му размер. И продължавали да си го рисуват в долния край на картите (заедно със задължителните за онова време океански чудовища, също предполагаемо населяващи южните морета).

Европейските картографи продължили да изобразяват тази хипотетична земя и светът продължавал да си фантазира за нейните несметни богатства, невиждани обитатели и чудесии чак докато британският капитан Джеймс Кук слага край на хилядолетната романтика. Прекосявайки с корабите си “Резолюшън“ и „Адвенчър“ три пъти Антарктическия паралел (наричан още Антарктическия кръг) през 1773 и 1774-та, Кук дефакто се доближил на около 120км от брега на Антарктида, но не я видял и скоро обезсърчен поел на север, записвайки в корабния дневник прословутото си заключение, че ако изобщо има земя по-на юг, то тя е недостъпна отвъд заледения океан, скована във вечни ледове, прекалено студена, за да има обитатели или да предлага богатства и чудесии от какъвто и да било интерес за Великобритания. („Земя прокълната от природата никога да не усети топлината на слънцето, погребана под вечен сняг и лед, чиито ужасяващи страховити ефекти нямам думи да опиша.“) От там пък останалият свят решил, че ако британската корона не се интересува от нещо, то явно не си струва. В края на краищата британците колонизирали дори невъобразимо далечната и безумно странната, и ужасно бедната на суровини, и на каквото и да било Австралия, която холадците отхвърлили като безперспективна. Ако британците казвали, че Антарктика е безперспективна, то никой не се и опитал да спори.

Период на тюленолова

Е, почти. Кук не видял особена перспектива в замръзналите антарктически води, но дневниците му, описващи несметните количества тюлени на региона вдъхновили невиждана по тия южни води инвазия от тюленоводни плавателни съдове - над 1100 в Антарктика и суб-Антарктика до края на 19-ти век. Много, много пъти повече от научните и изследователски кораби – общо 20-тина за същия период. Това е така наречената Епоха на тюленолова. Покрай преследването и изтребването на тюлените моряците неволно откривали острови, но нерядко пазели в тайна информацията, за да избегнат нежелана конкуренция. Тюленовите популации и така намалявали с бясна скорост и застрашавали бъдещето на индустрията. Някои учени сравняват първите години на антарктическия тюленолов със златната треска в Клондайк. Внезапни богатства, невероятни рискове, дързост, изобретателност, човешки драми, масова лудост, героизъм, изпитания. Внезапен възход и бърз упадък. Тюленоловците били корави хора, животът им невероятно, невъобразимо тежък и труден. За съжаление малцина от тях са били грамотни или са имали време за писане. Свидетелствата за техния живот, опит, открития и преживявания са оскъдни – дузина корабни дневници и лични мемоари, и тук-таме археологически находки по антарктическите острови. Тюленоловът бързо загубил комерсиалното си значение поради почти пълното изтребване на тюлените към средата на 19-ти век.

Има множество сведения за испански, португалски, британски, холандски и италиански кораби, които са видели или може да са видели, или направо са си измислили острови в Антарктика през 18-ти, 17-ти, дори 16-ти век, но първото наистина потвърдено и документирано наблюдение на Антарктида e от 1820-та година от екипажите на три различни експедиции. Гледай сега колко иронична е историята! Никой, абсолютно никой не е виждал въображаемия континент с векове и милениуми, велики пътешественици и откриватели като Васко да Гама, Магелан, Дрейк, Тасман и Кук кръстосват из южните морета, търсят го специално, но не успяват да го намерят, а после всички се скупчват едва ли не наведнъж. Само колкото да си оспорват един на друг славата и да разводняват историческите справки. Вместо да можем днес да кажем направо: „открита от еди кого си на тази и тази дата“ сега трябва да правим разни уговорки - според различни източници и организации това са експедициите на: Фадей Фабиан Готлиб Тадеуш фон Белингсхаузен - капитан на Руската Имперска Флота (от балтийско-германски произход, роден в днешна Естония, което обяснява безкрайно дългото неруско име), Едуард Брансфийлд - капитан от британската Кралска Флота, и Натаниел Палмър - американски моряк от щата Кънектикът.

Фон Белингсхаузен (на чийто борд бил и адмирал Михаил Лазарев) видели Антарктида на 27 Януари 1820, три дена преди Брансфийлд (три дена! а според някои историци дори само два – британецът трябва да си е изял капитанската шапка от яд), и десет месеца преди Палмър да я види през Ноември 1820. На този ден експедицията на Белингсхаузен и Лазарев, състояща се от два кораба, достигнала място не по-далеч от 32км от Антарктическия континент, извадили късмет с времето и прилична видимост, та видели безкрайни ледени полета „от изток, през юг, до запад“.

Първото документирано акостиране на континента е било от американския моряк Джон Дейвис в Западна Антарктика на 7 Февруари 1821, въпреки че някои историци оспорват това твърдение. (Ама те толкова много неща около историята и настоящето на Антарктика са оспорвани, че ако речем да не споменаваме всички оспорвани, и недоказани факти, енциклопедичната справка за Антарктида ще се превърне в сателитна снимка с текст: "Антарктида. Континент. Предсказан. Доказан.")

Изследователската Експедиция на САЩ проведена в периода 1838-42 от Щатската Флота (наричана "Екс-Екс" от английското "Exploring Expedition", или "Експедицията на Уилкс“) докладвала за откриването на "Антарктически континент западно от Беленейските Острови". Тази част от Антарктида била назована по-късно "Уилксова Земя", както се казва и днес. Наскоро след това британецът Джеймс Кларк Рос преминал през мястото, което сега е известно като Море Рос, и открил Остров Рос (и двете са именувани на него) през 1841 г. Той плавал покрай огромна стена от лед, която по-късно била кръстена леден шелф Рос (познайте на кого). Вулканите Еребус и Терор (пак в същия район) са кръстени на два кораба от неговата експедиция.

И това е кажи-речи всичката документирана откривателска активност в района през целия 19-ти век.

В епохата на Великите географски открития! На огромни научни достижения (Дарвиновата теория за произхода на видовете примерно, Менделеевата таблица на химичните елементи, неевклидовата геометрия или откриването на планетата Нептун) и безпрецедентен технологичен напредък – то не са парни двигатели, локомотиви, то не са електричество и телеграфи, то не са двигатели с вътрешно горене, тъкачни станове и метални кораби.

Във времена, когато човечеството доказва строежа на атома, еволюцията на видовете и съществуването на невъобразимо далечни планети, то е все още безсилно да докаже убедително (като го картографира да речем) съществуването на цял един континент по-голям от Европа. На собствената си планета! (По това време моретата и кратерите на Луната и Марс са разбира се отдавна картографирани.)

Аз лично намирам за много забавен и показателен факта, че в началото на 20-ти век човечеството е знаело повече за строежа на атома и на слънчевата система, отколкото за собствената си планета - с цял един континент все така невиждан и непознат.

Героичната епоха

За човека на 20-ти век, владетел на технологиите, покорител на природата, създател на науката, развенчател на суеверията, могъщият и несломим господар на вселената, осъзнаващ новопридобитото си могъщество с всеки изминал ден, подобна забулена с тайни, недооткрита, недозавладяна, недоизучена земя е просто обида, плесница в лицето на завоевателя, камъчка в зъбното колело на технооткривателя, недопустима липса на дефиниция в експерименталната постановка на учения, неясна метафора в теорията на философа, постоянен дразнител и преизвикателство за авантюриста. За модерния човек на 20-тото столетие непристъпността на Антарктида е чисто и просто непростима и недопустима. Дразни го и го привлича. Предизвиква и прелъстява. Като песен на морска сирена.

Е, това донякъде обуславя внезапната и малко необяснима иначе, спонтанно възникнала надпревара, треска, мания, истинска лудост, обзела целия цивилизован свят в края на 19-ти и началото на 20-ти век за покоряване на Антарктида и Южния полюс. За да не звучи съвсем като психиатрична диагноза все пак, днес почтително я наричаме Героичната епоха. Време на невероятни приключения и постижения, равносилни по своята амбиция, изобретателност, дързост и лудост на завладяването на чужди планети с парни двигатели и секстант.

И в нея съвсем според очакванията заложени в името й, сияят имената на героите. Наричат ги обикновено Големите четирима, но аз принадлежа към друга школа, според която Великата четворка включва петима: Амундсен, Скот, Шакълтън и Моусън, плюс най-великият, учителят, менторът на цялото поколение героични антарктически пионери - Нансен.

За начало на Героичната епоха се смята Шестият Международен Географски Конгрес през 1885-та година, който официално гласува резолюция че: „изследването на Антарктическия регион е най-значимият откривателски труд, който все още предстои на човечеството“. Кой може да вини лудите глави по света след такава официална пропаганда, ясно дефинираща посоката и целта: за търсене на приключения, открития, слава и подвизи – натам, към Антарктида! Всичко живо, което може да се добере до някакъв кораб се втурва вкупом на юг, без да чака втора покана.

Особено висока е температурата и треската на Великобритания. Поради масовото заразяване с триумфален империалистически оптимизъм. Завладяването на безкрайните ледени полета на Южния континент се превръща в метафора на абсолютния триумф на Великата Британска Империя, на нейните културни ценности, дух и национално самосъзнание. И Скот, и Шакълтън не изпитват капка съмнение в рожденото право на британците да открият и завладеят де що е останало нещо за откриване и покоряване по планетата. Надпреварата за достигане на Северния полюс приключва ведната след настъпването на новото столетие (печелят американците Фредерик Кук и Робърт Пири) и единствена последна възможност за героичен подвиг остава Южният полюс. Всички погледи се обръщат натам. Към Антарктида. Бялата девствена земя все още очакваща своите покорители.

По същото време в новоизникналата на европейската политическа карта Норвегия (току-що измъкнала се от многовековно подтисничество под формата на различни принудителни унии с по-силните си съседки) се провежда трескаво повсевместно национално издирване – за дефиниране и самоопределение на новата норвежка национална идентичност. Фритьоф Нансен и неговите епични приключения – прекосяването на Гренландия и почти-достигането на Северния полюс с кораба „Фрам“ са разбунили националния дух, изстреляли в небесата норвежката патриотична гордост и са разпалили националния апетит за световна слава. Амундсен продължава подхванатото от Нансен с не по-малко епичното си пътуване и откриване на Западния път през Северния ледовит океан. За всеки норвежец вече е очевидно, че те са богоизбраните и е техен национален дълг да покорят Южния полюс от името на човечеството.

От другата страна на планетата, в далечна Австралия антарктическата треска също възвира кръвта на юнашките сърца. Непокорната Антарктида е току до прага им – на някакви си 3000 километра през най-бурния океан на планетата. Но все пак като най-близки съседи и достойни наследници на британския идеализъм и романтизъм, австралийците също се чувстват призвани да участват в опитомяването на опърничавия Леден континент.




Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: southofreason
Категория: Лични дневници
Прочетен: 75872
Постинги: 29
Коментари: 7
Гласове: 32
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031