На картата Антарктида прилича на медуза – с широко издуто чадърче на изток и с дълга извита камшична опашка(пипала) на запад. Сякаш окъснала се току-що от пъпната връв на нос Хорн (най-южната точка на Южна Америка) и поела с пълна скорост към Индийския океан – прецелила се е точно между Австралия и Африка. И понеже като си се кьофнал точно върху южния полюс на която и да е планета (да не си помислите, че само земляните сме някакви супер придирчиви на тема географски посоки) всичко наоколо ти се пада все на север – и Африка, и Америка, и Австралия, че даже и Нова Зеландия са все северни съседки, та ориентацията става малко сложна и понятието „север“ леко неопределено и разнопосочно, та за да не се объркваме излишно Антарктида е разделена формално и географски на Източна и Западна. Северна и Южна Антарктиди няма. (Ако обаче приложим все пак правилата за посоките, то Северна ще е просто всичко, което не е в средата на континента т.е крайбрежието. А Южна ще е в центъра, около полюса.)

Източна и Западна Антарктиди

Източната е голямата издута гъба, която расте към Нова Зеландия, Австралия, Индийския океан и Африка. А Западната е по-малката опашна част, протегнала трогателно извито хоботче към по-големия хобот на Южна Америка. Досущ целувка на малко слонче и майка слонка. Поради очевидната несправедливост в разделението по площ - 70 на 30 процента, двете части на континента се наричат още Голяма и Малка Антарктида. Западна Антарктида е много по-малка, защото от двете страни са я прищъпнали в кръста море Уедъл и море Рос. Море Рос е това, дето се пада точно под Нова Зеландия и Тихия океан, там откъдето са започнали експедициите и на Амундсен, и на Скот, когато поемат към Южния полюс. А море Уедъл е от противоположната страна – откъм Южните Сандвичеви острови и Атлантическия океан. Помежду им, опасвайки тънкото медузено кръстче с най-величествения колан в света, са се разгънали Трансантарктическите планини – 3 500 километра непристъпна планинска верига с най-висок връх от 4428 метра. Да дойде Луис Вутон тука да си показва коланчетата, ако смее!

Източна Антарктида е по-голяма не само по площ, но и по средна височина. Но най-високата точка на континента е връх Винсънт - 4892 метра, а той се пада в Западна Антарктида. Източната част на континента е заграбила 90 процента от всичкия антарктически лед, което пък е около 80 процента от леда на планетата и той е толкова тежък, че е потопил континента с около хиляда метра под нивото на океана. Следователно без непосилния си леден товар Антарктида щеше да е по-висока и по-голяма. Ама то пък от друга страна, ако ледът не е на якия източно-антарктически гръб ще е в световния океан и ще вдига нивото на водата, та не е много ясно дали и как ще се увеличат размерите на континента. И изобщо Антарктида е най-високият и въобще най-специалният континент на планетата само благодарение на двукилометровата си (на места даже 4-5 километрова) гърбица от лед. Без леда щеше да е просто едно незабележително, нищо и никакво трето по големина континентче, нейде там отдолу, в южната полярна зона на третата планетка в Слънчевата система.

Пак Голяма Източна Антарктида се фука и с най-значителната географска точка от тази страна на екватора – Южният полюс. Той се намира във високото околополюсното ледено плато, източно от Трансантарктическите планини.

Антарктически Полуостров

И за да не излезе, че дискриминираме тука малките и западните, за да фаворизираме източните и големите, нека веднага да подчертаем дебело, че на Западна Антарктида принадлежи гигантският Антарктически полуостров. Знам, знам, и аз го намирам за излишно повторение и принципна проява на липса на въображение – не стига, че вече имаме Антарктика и Антарктида (да не споменаваме изобщо Арктика), ами сега и полуостровът е Антарктически. Океанът и той. Толкоз ли пък не можаха нещо друго да го кръстят?! В интерес на истината този точно полуостров има толкова много имена (и до ден днешен), че като ги изчетох всичките и си представих перманентната обърквация, която би произлязла от употребата им, се примирих лесно с тавтологията. Антарктическият полуостров е най-многократно откриваната и преоткривана, кръщавана и прекръствана част от Антарктида. И също така е най-северната й област. Е, как така ?! Нали нямаше да има северна и южна посока в Антарктида? Да бе, ама нали се разбрахме, че север е в обратната посока от центъра, значи колкото си по-далеч от полюса, толкова си по-на север. Та, понеже Антарктически полуостров се е проточил като крив пръст на вещица (Е, добре де, айде нека да е като божия пръст в „Сътворението“ на Микеланжело.) и драконското му нокътче даже излиза извън Южния полярен кръг той си присвоява титлата Най-северен. А, това от своя страна го прави най-достъпен. Само на 1000 километра южно от Южна Америка, през протока Дрейк. И съответно най-лесно откриваем.

Е, не чак толкова лесно явно, защото капитан Кук например, който е открил какво ли не из Южния Пасифик, така и не го намира. Пък и нос Хорн и протокът Дрейк не случайно имат такава зловеща слава сред мореплавателите. Но все пак от 19-ти век насам руснаци, британци, шведи, американци, аржентинци, чилийци и кой ли още не се надпреварват да откриват и кръщават медузената опашка: Полуостров Тринити, Земя Грахам, Полуостров Палмър; на чилийските карти се води официално Земя О‘Хигинс, а на аржентинските и испанските – полуостров Антартика. Аржентинците на всичкото отгоре го наричат също и Земя Сан Мартин. Те имат най-много бази там, вероятно затова се чувстват в правото си да му дават и най-много имена. Е, сега вече става ясно защо е трябвало да му изберат име, което да не клони в никоя посока, към никой език и никоя откривателска епоха. Политически, исторически, етнически, културно и езиково неутрално. С международно споразумение от 1964-та година насам е официално Антарктически полуостров. Политически коректно, дипломатично и практично. Освен това къде по-лесно за помнене. Учениците по география в цял свят изкарват по-лесни шестици откакто не трябва да изреждат 17 различни имена на поне 6 езика. А, въпросните алтернативни названия са запазени и до днес за разни части от полуострова.

И така, полуостровът с най-много географски имена в света е всъщност 1 600 километра дълга тясна планинска верига, свързана с Андите (невидимо – под вода и видимо - чрез дъга от острови и островчета, субантарктични и други, разхвърляни из Южния океан като от ръката на сеяч). Край змийското му дълго тяло са скупчени също навалица от острови и островни групи. В това число Южните Шетланди, на чийто остров Ливингстън се намира Българската антарктическа база.

Антарктически полуостров се слави също и с мекия си климат – най-гостоприемният на целия континент. С най-голям процент свободна от лед суша – цели 3%, в сравнение с 0.3% за останалата част от Антарктида. Той е най-посещаваната от туристи антарктическа зона. Най-гъсто застроената - с научни изследователски бази и даже селища.