Уж съм опитна туристка и пътешественичка, и уж съм чела много за антарктическите експедиции и съвременното специално облекло на антарктиците, обаче нищо не би могло да ме подготви за шока и драмата на първото ми посещение на специализирания щанд за алпийски спортове. Оказах се абсолютна невежа, та в местния магазин на „Катманду“ трябваше да ми проведат съкратен интензивен курс по защитно облекло и оцеляване в антарктически условия. Съжалявам само, че не си водих бележки.

Толкова много „тех“ , „ултра“, „нано“ и „макс“ има в материалите на новите ми дрехи, че по едно време трябваше да прекъсна ентусиазма на младите консултанти, за да обясня и на тях, че няма да ходя на Марс (въпреки, че много бих искала, но точно сега не съм се запътила затам), а само в Антарктида. През лятото. На планетата Земя. Те ме погледаха стреснато секунда-две, попремигаха объркано, поокашляха се несигурно и в крайна сметка продължиха пак в същия дух. Професионално и информирано. И много информативно. Ултра-нано-тех-макс.

То не са сребърни йони в термобельото ми – Ултракор, да не си помислите, че просто така, най-обикновена новозеландска вълна - с нано-пори, бактерицидно и терморегулиращо; то не са специални синтетични влакна в горнището с качулка – Полартек Микро (на знам макро има ли и какво представлява, може да са ми казали, ама аз не внимавах много, обаче микрото е много стилно) - с дишаща многослойна структура на материала, позволяваща на влагата да се изпарява еднопосочно без да нарушава терморегулацията на тялото; то не са специални вложки в палците и показалците на ръкавиците ми – Термакс, и те си имат специално име - за да мога да оперирам устройства със сензорни екрани (сиреч да си чатя във фейсбук, защото модерният човек днес и в Антарктида не отива без уай-фай и айфон); то не са специални три-в-едно технологии за ципове, спиращи хем вятър, хем вода, хем забравих още какво – май ултравиолет, то друго остана ли?; па якета от хитроумно интегрирани патешки пух и космически технологии - Алтика; па гети Гортекс; па алпийски слънчеви очила (щото австралийските не ставали за Антарктида - УВ фактора им не бил оптимален, максимален или тотален, забравих кое от всичките).

Ако знаех що технология и достижения ан науката има вплетена в едни прости вълнени чорапи щях да се отнасям с много по-голямо уважение към шарените зимни шушони, които ми плетеше едно време баба. За шапките, маските и шаловете няма дори да отварям дума. Обувките са цяла нова тема, която предлагам да прескочим – там има по 60 различни технологични чудеса отделно в подметките, стелките, кожата, и връзките. А за изкуството да се комбинират, наслагват и аранжират всичките тези елементи на облеклото (съвсем нямам предвид по цвят и стил) хората вероятно карат курсове с години и им издават сертификати.

Само като си помисля, че имах някакви идеи в невежата си глава да тръгна за Антарктида със старите си планински обувки и няколкото зимни пуловера останали от дъждовно-хладната ми новозеландска афера (почти като участниците в експедицията на Скот) направо ме полазват ледени тръпки на ужас (въпреки жегата – нали се сещате, че правя тези покупки и меря в съблекалнята слоеве нано-технологично вълнено облекло насред бризбанското непоносимо задушно лято, при 35 градуса на сянка и 90% влажност).

Тръгвам си от царството на ултра-тек-макс-кор вакханалията внезапно обедняла финансово, но обогатена с неподозирано (и абсолютно излишно и неприложимо предвид суб-тропичното ми местожителство) знание. Сега разбирам (от личен опит) какво означава изразът „науката иска жертви“.

Е, какво пък, ако все пак ми падне възможност да пътувам до Марс някой ден, поне ще съм подготвена с екипировката. Така като гледам, ще ми трябва само шлем за скафандъра. Всичко друго вече си имам.